"1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

2 Уби с меч Иоановия брат Якова;

3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.

Библия: Деяния 12,7

​

​